Факти за бруталната логика на капитализма.

Винаги съм твърдяла, че най- добрия избор е информирания такъв! Колкото повече информация бива осъзната преди решението, толкова по- близък е очаквания резултат до планирания такъв. Застраховател съм, няма начин да го кажа иначе!

Обаче! Докато количеството доведе до качествени изменения доста време минава, та затова в прав текст и с факти.

Информиращият се потребител на гражданска отговорност почва активно да се пита, защо след като отговорността е на гражданина, полицата се пише и на колата!? И с право! .. но с неточните аргументи, като "някой ми каза.. в Щатите не е така… а немците какво правели!?".  Форуми и коментари изобилстват с мнения колко далеч сме били от добрата практика….

Основателно, но само на пръв поглед!

Няколко разсъждения за философията на гражданската отговорност!

Правото на собственост е основата на пазара. Опазването на правата обаче поражда задължения. Вероятността да накърня правата на някого без умисъл или друго преднамерено действие се описва с отговорност. Значи отговорността е вид задължение, свързано с гаранцията на правото на собственост.

Отговорността, свързана с моята собственост е моя. Изчерпателно!

…но и примерче. Имам кола- движима собственост. Аз, като собственик съм длъжна с тази кола да не увреждам. Не искам да нося  рисковете върху правата на другите- купувам си гражданска отговорност. И понеже не всеки осъзнава добре това, част от управлението на този риск ми го спестява държавата, като  го прави задължително.

Никой не ми поставя излишни ограничения каква собственост да придобивам и най- важното с каква цел. Искам, мога, купувам си, не съм длъжна да я карам. Не ми искат шофьорска книжка в магазина. Щото ако беше така, това щеше неправомерно дискриминационно и пак.. в страни от пазара.

Моята собственост е неприкосновена! Нали на това се крепи пазара. Никой не може да я ползва без да е изрично упълномощен за това от мен. Независимо как- писмено, мълчаливо, по всякакъв начин стига да не може да се класифицира като престъпление. Значи предоставяйки моята собственост на някого аз поемам и отговорността за неговите действия с нея. И второто важно! Предоставяйки правото на временно ползване, на практика формално не прехвърлям правото на собственост, а с нея отговорността. 

Груб пример: Ако тръба от моя имот наводни съседа, докато баща ми се помотва там, кой е отговорен!? Аз щото не съм поддържала имота с адекватно за ползване състояние или той, който по стечение на обстоятелствата пребивава временно. Единствената разлика между този имот и колата е в актюерската сметка колко точно струва риска.

Извод: Докато си мисля за МПС-то като за МОЯТА кола, няма начин да ми тарифират гражданската отговорност иначе!