Сравни цените за гражданска отговорностОще не!

30.12.2016: Беше ли добра 2016г. за застраховките?

На всеки отчетен период се появяват поне по няколко публикации за ръста на премийния приход. И ако не се замисля много човек би казал, че нещата вървят прогресивно в правилната посока. Зад фиктивния оптимизъм обаче пазарът си тъне в

Конформизъм, апатия и липса на перспективи

Съгласни на и с всичко

Замисляли ли сте защо банки има на всеки ъгъл (колкото и да се оплакват колегите банкери от стагнацията в този финансов сегмент), а застрахователи не?! И тъжната причина за това е в липсата на позиция. Застрахователния сектор е безгръбначен. Каквито и нормативни екстремуми да му наложат, предпочита да се адаптира, пред това ребром да фронтира проблема, да отстоява позиция и да променя.

Ето ви примери.

  • Удостоверенията за гражданка отговорност

Години наред гражданската отговорност се продава с лепенка за стъкло. От въвеждането на ЕИСО- нещо през 2011г. това парче боядисано в зелено фолио няма никаква роля. да му сложим средно минута за вземане, преписване на номер, 6 броя дупки и лепене. При работна заплата от 1000лв (нереалистично ниско, ако очаквате грамотен служител да го прави), това означава 10ст. себестойност за застрахователя. При почни 3млн застраховани коли, 60% от които плащат разсрочено, това прави фрикция от 500 000лв за компаниите. С други думи компаниите предпочитат да разходват поне половин милион годишно за служители за угрижване на стикера пред това да поемат законодателна инициатива против излишното изречение в кодекса.

И понеже номерът минава вече цели пет години от 2016г. направиха издаването и на зелената карта задължително. Поне половината от колите не излизат въобще към страни за които сертификатът е задължителен (щото не за всякъде е. да сте чули на германец да му искат зелената карта в Гърция?! Не, нали?! ). Това прави още поне 250 000 разход за работно време за принтиране и на картона.  При пазар от 1,5млрд годишно, обгрижването на удостоверения коства 0,05% по ниска рентабилност.

  • Общите условия

Още една гениалност през 2016г. нарита рентабилността на пазара- изричното писмено приемане на общите условия. Най- вече в частта му застрахователят да съхранява при себе си копие на собствените си условия, ама подписани от клиента. Мотивът защита на интересите на потребителя може и да минава по медиите, но замислете се само един толкова заблуден потребител, който не осъзнава че условията са част от договора му, колко застраховки ще си купи годишно?! Да не говорим да предяви претенция по нея после. Ако слагам по стотинка на страница, тази гениалност докара още поне 10ст. на полица разход на компанията. И минутата работно време за опаковъчни и разяснителни дейности, и подписи, свободно ги вдигна на 20ст. допълнителен разход на полица. Песимистично ако допусна, че пазарът продава около 1млн. полици, това са още 200 000 годишна загуба или добавка от 0,01% към по- ниска рентабилност.

  • Надзорни и други подобни услуги

Драматично по- високите такси още не са факт, но ще станат. И колкото и да подчертава КФН, че надзор без пари не се прави, никой застрахователно ангажиран не попита за себестойността на новите свръх услуги, които ще получи. Защото се събират такси, а не данъци (ако въобще правят разлика). Нито пък някой се позволи да анализира качеството на тези, които получава (ето например горните две в контекста на нормотворчеството)Или пък защо потребителят, който също е потребител на услугата „финансова стабилност“ няма да има принос в „таксата“ за нейното финансиране?!

Факт е вече по- високата такса за „незастраховани МПС-та“. 41% скок са драма! Но пък никой не пита защо търсещите по- висока цена за надзорни услуги не успяват да управляват делът на не сключилите задължителна застраховка. Или пък защо се намаляват глобите за неспазване на закона до цената на полицата?! Или пък защо не се събират вече наложени глоби?!

Наред с по- ниските глоби, кодексът прокара още нещо. Застрахователите свободно приеха комисията да може да назначава ключови фигури (изпълнителни директори, одитори, актюери и т.н.) ако прецени, че е застрашен интереса на потребители на застрахователни услуги (както и да се интерпретира това). Всъщност единствения шум, който се вдигна около основополагащата норма беше около забраната за предлагане на задължителната полица в интернет, при това не от застрахователи (да ме извини единият с различна позиция).

Шумът на няколко мотора пред народното събрание пък докара до второ четете до промяна в принципа въз основа на който се преценява спазването на закона. Оказа се, че професионалното мнение на сектора е без никакво значение и ако сложите един креват в товарното ремарке ще може да не му правите задължителна застраховка за цяла година. Така и не се чу мнението на комисията (това между другото е също част от надзорна услуга, за която очакват повече пари)  за прогнозните ефекти от недомислени промени в законодателството.

Апатия

Нови продукти почти не се появиха, ако не броим промяната в авто асистанса при няколко компании и едно тясно специализирано каско. Няма и промени по стари. Изключвам тези, провокирани от новите терминологии в кодекса. Защото те са само разход за печат на общи условия.

Дори и кампанията около гражданската отговорност не се случи пред новогодишно. Нямаше и прилив от материали по медиите за това колко ще скочи ГО-то. Даже напротив. Остатъчният цикъл за застраховане на по- стари коли около нова година даже сви търсенето до по- ниски от обичайните. И въпреки това съвъра на Гаранционния фонд падна на 27-12. Пак, както всяка година. Този път обаче за по- дълго.

Апатията е толкова пропиваща, че и медиите спряха да се занимават със застраховане. Препис на „вдъхновяващи“ новини от КФН е максимума който вече може да се намери. А интереса през годината не надскочи обичайните потребителски материалчета за застраховката за ски и гражданската отговорност. Няма критики, няма въпроси. Все тая е какво става…

Липса на перспективи

2017г. за сега не изглежда да бъде по- добра.

И да се случи някое природно бедствие, търсенето на застраховки няма се промени. У нас всяко чудо е за три дни.

  • Потребителят няма да стане по- застрахователно грамотен

Само така ще осъзнае, че му трябва застраховка. Не за друго, а само защото тя е едно от евтините решения за управление на риска. Застрахователната грамотност за пропусналите я в училище, се създава от брокерите. За това са там, да добавят стойност към продукта на застрахователя. И докато брокеража е само будка за административи услуги по издаване на полица, промяна няма от къде да се очаква.

  • Електронна полица няма да има.

Прекалено дълбоко е закопана, а и както личи интерес да се поразрови няма. Защото наред със съществуващите прегради в нормативната уредба, се създават допълнителни стимули за концентрация на пазара.

  • По- малко участници се наглеждат по- лесно.

Нищо, че само конкуренцията е в полза на потребителя. Прозаичните, общовалидни пазарни принципи ще си се крият зад парадигми като „защита на интересите на потребителите“, „прозрачност“ и „по- добро качество“. По- малкото участници нямат и икономическия стимул да променят пазар в който вече печелят.

Тъжното е, че потенциал има. Особено при продажбите на дребно. Все си е там в последните осем години през които изкъсо гледаме пазара. Но никой не успява да го реализира. Желаещи има, но инвестиционния хоризонт е къс и нестабилен. Защото нормативните правила се променят лесно и без преценка на въздействието. Казали са го хората защо: със „стари материали“ нова къща се не прави.

И все пак за да има малко надежда, каквито и недомислици да се сътворят сега, ако не през 2017, то най- много един мандат по- късно еволюцията ги надделява… Какво са някакви пет години време за бизнес с няколко столетна история?! :)

Намерихте ли вашия отговор тук? Да, благодаря! :)

Знаете нещо повече?

Кажи на Broko

Знаете нещо повече? Кажи BROKO