Сравни цените за гражданска отговорностОще не!

20.11.2015: Аман от конформисти! На статуквото не му се пада и това е.

Ето на, схемата протести- контрапротести заработи и в застраховането. Малко тъпичко се получава в специфичен и професионален бизнес, ама к’во да направиш?! Мат'ряла е такъв!

Пак става дума за Кодекса и пак причината е само и единствено драматичната глупост в него:

Забраната за сключване на гражданска отговорност онлайн.

Значи 3,8млн автомобила трябва ежегодно да бъдат облепяни с лепенки. Поне толкова пъти някой отделя от времето си за работа или ефективна почивка (това е времето за възстановяване, в резултат на което отделеното за работа нови по- висока ефективност) около 15-тина, та и повече минути за да махне и позабърше лепливото фолио от стъклото. Да го остойностим на около 1лв. Малко повечко е тоя четвърт час на минималната работна заплата за 20 работни дни по 8 работни часа с 15 минути почивка на час, но …. да не издребняваме. Щото ако сложим и работещите висшисти със застраховани коли, които на общо основание чегъртат лепенки, нещата стават много по- дебели.

От тия коли застраховани са около 80% или 3млн. От тях над 60% плащат на вноски. Нека приемем на две. От тук в себестойност, около 5млн. лв. е алтернативния разход на чегъртането на стикерите по гражданска отговорност. За който не знае тая думичка- такава стойност биха създали субектите, ако се занимаваха с нещо по- продуктивно.

Преди да се стигне до там обаче трябва да се вземе. Алтернативния разход по загубеното време или  преки разходи за транспорт по сдобиването също не е за подценяване, щото на градско е поне 2 лв. (натам и насам за градски транспорт или бензин или ония същите поне 15 минути от по- горе за нещо по продуктивно), но да намалим за още лев. Значи още 5млн. пропуснати лева заради това, че всеки собственик на кола трябва поне веднъж годишно да разходи до някъде за да се сдобие с лепенка за предното стъкло.

Сдобиването обаче не е без участието на квалифицирано лице. Лично на мен ми отнема няколко минути да нацеля дупките за перфориране, да разпиша грозно на ръка номера на колата и на полицата, и да полепя частите. Слагам ги левче също. По кратко е времето, ама аз съм магистър. Минималната трябва да я докарвам по няколко пъти на месец, все пак съм инвестирала в образование. Още един 5млн, ама тоя път пряк разход (щото правенето на дупки ми е част от трудовата характеристика).

Ще съм скромна и ще сложа само още 1млв за раздаване с протоколи към и от застраховател, и към и от посредническата мрежа, и незиползвани лепенки (за който не знае всичко се плаща предварително, а неизползваните не се връщат).

Тия 5млн стикери, за които става въпрос до тук носят 7млн. лв. на печатаря. Това е най- видимия пряк разход за пазара. Ако още се правят в Демакс, това е депутатът, председател на икономическата комисия в парламента. Точно тази, която е водеща при разглеждането на кодекса. Няма значение кой е точно, важен е разчета.

Значи за да докара печатаря 7млн, икономиката губи поне 16млн. + същите тия 7млн. или общо 23млн.

Има ли смисъл от стикера?

Никакъв! Аз карам с лепенка от 2011г. и до сега това не е направило никакво впечатление нито на пътен полицай, нито на който и да е друг. Но и извън малката ми емпирична извадка, не веднъж се аргументирала с икономикс, че тя не върши никаква друга работа, освен да се продава, за да се събират 1,40лв за брой. Това е. Има я, за да се събират пари за нея.

Всъщност работата не е толкова до печатаря, колкото до статуквото на пазара. И без да го познавам, съм убедена, че печатаря си печели и от други дейности с лепенки.

Стикерът крепи статуквото на пазара

Страх! Това е, което държи лепенката жива. Във физическа среда се живее лесно. Локацията и прекия социалния контакт определят достъпа и качеството на информацията. В електронна среда обаче не е така. По- свирепо е. И плаши. Никой „колега“ не се впечатлява чак толкова от това, че си имам страница, но веб магазинчето ми в най- големия електронен мол, докара внезапна проверка. На крака дойде чак директор дистанционен надзор. Като толкова бяха бързали да дойдат, че го нямаше в заповедта за проверката…

Пази страховете на „колегите“

Що ги е страх ли? Щото са неконкурентоспособни. Уви не всеки капитализиран може да създава конкурентен продукт. А това дразни. Особено, като си достигнал границата на насищане на пазара. Билборди през метър да сложат, повече платежоспособно търсене няма да вкарат в офиса. Но не са и само брокерите.

Следя кои застрахователи открито защитиха правото на гражданската отговорност да се продава поне както до сега. За останалите ми изглежда логично да се крепят за статуквото. Те не могат да предложат качествена диференциация в продукта си.  Нито следпродажбено обслужване (четете ликвидация), нито интригуващи условия. След като някой се е провалил да продава невоенни полици под цена е лесно да даде една кола награда и да си "купи" премиен приход от някой голям брокер. И докато един може да приеме да го ритат, докато му плащат, при други не сработва.

Гражданската отговорност не е единствената застраховка, но уви тя определя пазара. И стимулите за непоръчково популяризиране на други продукти не са чак толкова много.

Възниква въпросът тогава:

Защо всичко това не притесни никого?

Регулатора?

Извън финансовата стабилност на застрахователите, приоритет са и правата на потребителите. Застрахователната култура се изгражда на 90% от брокерите. Не виждам по належащ мотив за интервенция, от това тя да се създава само за тези, които плащат поисканото. Нали трябва да са обективни, бре?!

КФН много добре знае (щото освен вестници чете документи с входящ номер), че мненията на пазарните участници не са само тези на парадиращите сега, че „кодекса се бави“. Точно това е причината абсурдната начална формулировка (която забраняваше за гражданска отговорност дори да се говори в интернет) да я няма в сегашната версия на нормата. Дори и те, не могат да си позволят да си затварят очите пред обществения шум около протекции на нечии частни интереси.

Всъщност, ако регулаторът искаше да приеме на време належащите от евро разпоредби текстове, можеше да си спести крайностите при прокарване на „реформи“. Проблемът е само в един член 332. Без него толкова шум нямаше да има. Без пряката протекцията за веригите офиси и желанието да се възпре еволюцията на пазара, аз лично нямаше да се занимавам с останалото. Щеше да отпадне мотивът и да доста други публични коментатори.

Наред с това, ролята на регулаторът е да гледа от страни и да създава равни условия, а не да пренарежда участници. И като аз мога да видя колко е алтернативния разход за неелектронната гражданска отговорност, те не могат ли да смятат?! Или който създава закони не му пука кой плаща сметката. 

Правителството?

Вероятно щото разчита на прочита на Министерство на финансите. А той по примера с бюджета за заплати на полицаите се оказа „странен“. Реакция на други заинтересовани държавни структури също нямаше. На мястото на МВР щях за оспоря даването на глобите на Гаранционния фонд. Та ГФ няма никаква роля и разходи за инкасото, откъде на къде ще прибира чистия приход. На мястото на Министерство на транспорта щях да се вгледам в пародията едновременно да предлагат приемане на Закон за електронната идентичност, създаване на електронно правителство, приоретизиране на развитието на технологични компании и забрана за продажба на хомогенен и вече на 100% електронен продукт, през най- популярния канал.

Две брокерски асоциации?

Всъщност не съм убедена, че изразените позиции се споделят от членовете. Но това си е техен проблем. За групата на големите брокери е ясно. Все пак инициативата за забрана има корени в обичайната им медийна визия. По- лесно им е да променят закон, пред това да рискуват да загубят позиции от някой нов технологичен конкурент.

За групата на малките нямам предположение. Те нямат печеливш изход. Ще останат малки, ако не се промени статуквото и ще загубят бизнес, ако се промени. Явно малко пи ар покрай шума им идва добре.

Гаранционния фонд?

За него губеща ситуация няма. С приходите от вноски на всеки застрахован си е изградил инфраструктурата и може да не променя нищо и при електронни и при полици с лепенки. Е малко повече пари ще събира от глобите на МВР, но... едва ли това е причина да подкрепя ретроградни политики.

Застрахователите?

По важния въпрос е кои точно се притесняват. Щото не са всички. Все пак и те са споменавали нещо по медиите в последните месеци.

Очакванията за Платежоспособност II не са от вчера. Всеки от тях е свободен да се подготви за това, което предстои. Не виждам и алтруизъм в желанието държавата да избегне наказателна процедура, защото преки разходи за тях от това няма. Целта пак си е статуквото.

Все пак в едната от компания в асоциациите е с емблематичен опит в електронния, но „невоенен“ бизнес и раздава коли срещу премиен приход по гражданска отговорност. Нищо, че е забранено, това не прави впечатление. Бих предположила, че в групата на пазителите на статуквото не са и тези, които успяват да си продават гражданската отговорност покрай каското (така ще изключа и един-два местни и едни белгийци). Не мисля,  че бранят лепенката и други, на които не им се плаща таксата за вход за най- популярния за пазара софтуер за издаване на полици. Та пазителите на статуквото сред застрахователите нямат никакъв интерес да бъдат представяни на обща основа с други (извън горните, да речем с французи или австрийци), дето се позволяват да държат цените с една идея ниски, защото не разчитат на изградените канали за влияние или дебели комисионни и бонуси.

Не разбирам обаче, само за мен ли е толкова жалко прозрачно всичко това?! И защо интересите на 3,8млн потребители на точно тази застраховка не са обществениЯТ приоритет?! Може би защото при всяка ситуация, със силата на принудата, те ще продължат на плащат каквото им кажат. Тъпа работа!

Намерихте ли вашия отговор тук? Да, благодаря! :)

Имате друго мнение?

Кажи на Broko

Имате друго мнение? Кажи BROKO