Сравни цените за гражданска отговорностОще не!

14.08.2012: Доброволно, доброволно, колко да е доброволно…. ?

За много формални аргументи се хванах в коментара си за „доброволното” застраховане на банките. Непрофесионално някакси. КФН ще вземе да се усъмни как точно съм попаднала в регистъра, та затова по същество.

А и по важното! За „доброволните” застраховки при лизинга формата не стига.

Страните в застраховането

Години, да не кажа векове след първата полици (или по точно нещо като полица), възниква проблема с дефиницията какво точно е застраховане. Защото по вътрешно присъщата си логика то много прилича на хазарта. Някакви хора (обикновено двама, но може и повече) се споразумяват да разменят едни пари срещу обещанието за други, ако се случат определени събития. С течение на времето дефиницията кристализира до безспорна формулировка на това- кои следва и може да са хората, и по какви поводи могат да разменят пари срещу обещания за други пари, за да може цялото това занимание да се нарече застраховане.

За илюстрация на тезата не трябват повече от две страни.  Едната е ясна. Правен субект- лицензиран, регулиран- което по предмет на дейност се занимава със застраховане. Другата страна, обаче не е толкова ясна, поне не на пръв поглед според нашенската дефиниция на застрахован.

Кодексът и страните в застраховането

Кодексът либерално определя като потребител на застрахователни услуги, всеки, който иска да ме слуша за застраховане. Като не поставя ограничение за това по какъв повод слуша- ще сключва полица, ще предявява претенция, ще си проверява правата, ще се информира. Няма значение, важен е интереса към този бизнес.

Страна по вече сключен договор обаче е само застрахования. И кодексът постулира- застрахован може да бъде само лице, чиито имуществени и/ или неимуществени блага са предмет на застрахователен договор. Доколко отговорността към трети лица е благо, е предмет на друг спор. По важното в случая е думичката „ЧИИТО”. И се зачитам в Закона за собствеността, защото на мен ЧИИТО много ми прилича на някаква форма на вещно право. 

Въпреки, че законодателят не е дефинирал какво точно значи собственост, по описанието може да се предположи, че е комбинацията от владение, ползване и разпореждане.

Правилата допускат по условията на някакво споразумение и други лица, извън собственика да имат едно или повече (ограничени вещни) права върху чужда собственост. И логичното следствие от тази опция- несобственикът, по силата на споразумението, има съвкупност от права и задължения.  

Кодексът и правото да сключиш договор

Логично правото да сключи договор има всеки на когото това не забранено. И голямото четиво определя като недействителен всеки договор, сключен без наличие на застрахователен интерес. От тук обратното, който има застрахователен интерес той има право да сключи, и поради липсата на други формати да бъде застрахован по полицата.

Застрахователният интерес е също либерално формулиран като всяка „правно призната необходимост от защита срещу последиците на застрахователното събитие”.  Колкото и да ми е кофти превода смисъла е ясен- застрахователен интерес има във всички случай с които съда може да го потвърди. А това вече е стандарт за цял свят.

Застрахователен интерес

В чист икономически контекст застрахователен интерес е налице във всяка ситуация при която застрахования има интерес нещата са останат такива каквито са. Или казано по практично, застрахователния интерес е налице всеки път когато реализирането на риска (сбъдването на застрахователно събитие) води до преки и измерими загуби за застрахования.

Няколко са източниците на застрахователен интерес

  • Вещни права

Безспорно собствеността е безотказното основание за наличие на застрахователен интерес. В общият случай собственикът на обекта на застраховката е този, който при равни други условия, понася възможните загуби от реализацията на риска.

В много ситуации обаче физическото държане на обекта не е ограничително условие за наличие на застрахователен интерес. Възможни загуби могат да бъдат понесени и от лица, различни от формалния собственик. Такива са всички страни, които по някакъв повод са придобили ограничени вещни права върху обекта на застраховката. Например ползвател, поръчител, кредитор и други. Като разликата е не в това дали има, а до къде се ограничава застрахователния интерес.

И  пример:

А купува къща с ипотечен  заем от банка  и я дава под наем на В. Застрахователният интерес на собственика А е до размера на стойността на имот, завишена с дисконтирата стойност на очаквания доход наем за полезния живот на имота.
В също има застрахователен интерес  защото при възможна щета ще понесе допълнителни разходи за, например временно настаняване или за намиране на нова къща. Но интересът на В е ограничен до размера на разхода, за да възстанови удобството си след щета, до предшестващото състояние.
Банката също има интерес от целостта на имота, но само дотолкова доколкото обратното не и влошава риска от неизпълнение на кредитополучателя. Като лимитът на интереса на банката е само до непогасената част от кредита, претеглен с вероятността за неизпълнение.

  • Договорни права

Вторият възможен източник на застрахователен интерес, без необходимост от наличие на каквото и да вещно право, е договорното право. Макар и значително по ограничено като възможни ситуации, застрахователен интерес е налице във всички случаи в които ползите, произтичащи от даден договор са пряко свързани с непрекъснатото съществуване на обекта. 

И пример:

Горната къща е построена върху земята на С и в замяна на това А плаща месечна рента. С също има застрахователен интерес, без каквото и да е вещно право, към къщата защото месечната му рента зависи от функционалната годност на сградата. Разбира се интересът на С е ограничен до дисконтираната стойност  на рентата за полезния живот на сградата.
  • Правна отговорност

В определени ситуации е възможно застрахователен интерес да възникне дори и извън горните условия. На това основание се сключват всички застраховки за строително- монтажни дейности.

И пример:

Горната къща ползва строител за ремонт. За времето на ремонта строителят има застрахователен интерес към къщата защото е отговорен за щети свързани със случайни събития. Щетите, които не са пряко свързани с него, но мотат да забавят изпълнението по договора със собственика.

И накрая последният източник на застрахователен интерес, който покрива всички други ситуации които изпускат първите три.

  • Фактическа тежест на щетата

Съображението кой на практика понася щетата, е най- близко до определението за застрахователен интерес, най- лесният за формулировка аргумент и най обхватното основание за приложение. Щетата се плаща на този който я понася, без значение на основание. Разликата от изброените до тук е че застрахователен интерес се допуска и без правно основание.

И пример:

В горната къща живее и тъщата на собственика. Колкото и социално несправедливо да изглежда, жената има застрахователен интерес само заради това, че се намира трайно в имота.

 

От всичките примери до тук се оказа, че една къща може да бъде застрахована с няколко полици от няколко различни застраховани и в това да няма спекула, противоречие и липса на логика.

И въпросът:

Защо у нас, като горе- долу може, не става?

Проблемите са два.

  1. При добрата дефиниция на застрахователен интерес и потребител на застрахователни услуги, правото да бъде застрахован кодексът подарява само на този, чиито е обекта на застраховката.
  2. Вещното право което визира кодекса се чете само като собственост и това не пречи на никой, освен на мене.

Защо? Аз отговор в който няма спекулативен мотив нямам.

И решенията са две

  1. При следващата промяна на кодекса, правото да бъде застрахован лежерно  може да се предостави на всеки който има застрахователен интерес. Това ще отвори вратите на тези с интереси от вид 2, 3 и 4 да правя колкото си искат застраховки.
  2. Едно официално тълкуване на „чиито” би свършило работа за всички случаи на застрахователен интерес от вид 1
По две причини:
  • Веднага ще стане ясно, че няма думата собственост след „чиито”. Така удобството да бъде застрахован ще може да се ползва и от лица с ограничени вещни права, като лизигополучателите например. 
  • И не по-маловажното чл. 6 ще го зачетат и тия дето ми пращат мейлчета с указания чии полици, през кой брокер и към кой застраховател минават.
А и глоби има…

Намерихте ли вашия отговор тук? Да, благодаря! :)

Имате друго мнение?

Кажи на Broko

Имате друго мнение? Кажи BROKO