Сравни цените за гражданска отговорностОще не!

08.08.2012: Доброволно, доброволно, колко да е доброволно... с банките!?

За да работи добре един пазар е повече от ясно, че му трябват правила. А като има правила е повече от ясно, че спазването не е въпрос на избор. Задължението на нормата е без опция, без лично тълкуване, без нашенска шмекерия.

Нали си спомняте каква манджа беше гражданската отговорност преди само година и половина? И как за много кратък срок нещата се промениха в правилната посока само с една заповед, кампанийна проверка и солени глоби. Значи може! При това не толкова трудно.

Предисторията

Не беше отдавна времето в което гражданската се предлагаше задължително под цена, особено онлайн, с подарък печено пиле или туба бензин. Такава практика никога не е била обект на дефиниция в кодекса за застраховане. Но нали всичко, всичко което не е изрично забранено и за което не се носи наказателна отговорност, е … позволено.

Причината да я имаше такава практика е само една. Участниците, освен с цена, нямат с какво друго да се мерят! Посредниците не могат да  добавят стойност с услугата си, застрахователите използват повода да подбиват официално приемливите цени. Причината е без значения, важното е как тази практика спря само с една заповед и масирана проверка на поднадзорните.  Лесно.

Кодексът за застраховане

Интересно четиво е. С бърз скрол на въведението става ясно, че Кодексът постановява правилата за застраховане и застрахователно посредничество. С цел да гарантира защитата на интересите на потребителите на застрахователни услуги и да създаде условия за прозрачен и ефективен застрахователен пазар. И малко по- долу се пояснява, че застраховането е доброволно, ако не е предвидено нещо друго в някоя норма или международен договор.

Доброволно, доброволно, колко да е доброволно!?

За мен определението е изчерпателно. Доброволно е всяко отношение, в което няма елемент на принуда. Независимо от неговия вид- договорен, спекулативен, процедурен, какъвто и да е. И за най малкия нюанс на отклонение от доброволността има за какво да се хване човек.

Всички се сещаме, че бяха до дописали какво точно трябва да се разбира под доброволно, в промените на кодекса,  но то така и не мина на Народно събрание. По други причини.

По важният въпрос е, трябва ли му пояснение на този фрагмент, за да е ясен. Щото за мен и така се разбира.

Два са емблематичните сегмента за „доброволното” застраховане- банките и лизинга. Няма поднадзорен на БНБ, който да не се „занимава” със застраховане. Да се чете, с каптивче или довереник, да не прави „доброволни” застраховки.

Банките и доброволното застраховане

Два са „доброволните” продукти, неизбежни при банките- имуществена застраховка на ипотекирана собственост и застраховка живот на кредитополучателя. Масова практика е банката на гише да ми продава застраховка на моите активи.

Има ли основание за това!? Няма. По няколко съображения.

  • Има ли право банката да ми сключва „доброволна” застраховка?

И в двата случая собственик на актива който ще се покрива съм аз. Банката като страна по кредита може да изиска допълнително обезпечение, под формата на застраховка, за предоставената от мен гаранция  (имущество или работоспособност) по кредита  или по свое усмотрение и за своя сметка, без да ме занимава с това, да хеджира риска ми от неизпълнение.

Това означава да изиска да и покажа полица с покритието което очаква, но която аз сама съм избрала къде и с чие посредничество да сключа. Единственото допустима задължението което може да ми наложи банката, е имуществената полица да бъде уговорена (между мен и застрахователя) в нейна полза. Нищо повече!

Или с основанието, че има застрахователен интерес, сама да си направи полица за мен или моето имущество, и като страна по този договор да си плати премията. И тогава разхода за застраховка да влезе незнайно как в годишния процент на разходите по кредита и да не го гледам като премия в месечното си извлечение.

И верният отговор на въпрос 1 е НЕ, няма право. 

Даже има и глоби. За нарушения на разпоредбите на кодекса (чл. 6 за доброволността например) варират от 500 до 20 000лв при първо нарушение.

  • Има ли право служителката банката да ме оферира на място да сключа „доброволна” застраховка”

Докато ме оферира служителката на гишето осъществява застрахователна дейност. Защото в кодекса пише- застраховането е дейност, която включва дори консултация във връзка със застрахователен договор, да не говорим за съдействието при сключване или изпълнение на договора.

И пак по дефинициите на кодекса, за да ме оферира на място служителката на банката трябва да е на трудов договор при брокер. Или ако не е така банката (за изненада на БНБ) да има лиценз за брокер.

И верния отговор на въпрос 2 е НЕ, няма право. 

Даже има глоби. За извършване на застрахователно посредничество без лиценз от  2 000 до 50 000лв.

  • Има ли право банката да избира продукт, застраховател или посредник вместо мен?

И да пропусна горното, като стъпя на условието, че за да се стигне до застраховка, банката вече е преценила, че съм подходяща за кредитиране. Т.е. установила е, че съм дееспособно лице в юридически удачната възраст да сключвам договори. На какво основание предполага, че не мога да си избера и застраховка!?

Застраховките са един други типове услуги, от които банките не разбират. Защото застраховането е бизнес по друго занятие. Оферирайки ме за „доброволна” застраховка няма начин да ми предложи продукт с качество, което мога да получа от застраховащите по занятие.

И понеже цялата история с „доброволното” застраховане, банките извъртат през каптивен (техен) или подбран брокер, и да си затворя очите за качеството на продукта, който „доброволно” избирам, изборът на брокер е от страна на клиента. Нали така пише в голямото четиво, посредничеството се извършва въз основа на договор за възлагане между клиента  и брокера. Като ме застраховат „доброволно” аз като възложител откривам името да посредника едва и ако се зачета изрично в документите. А в този бизнес се запознаваме преди да сме се подписали. Длъжни сме, по кодекс.

Пък и брокеражът не е само аквизиция. Поне за мен не е. Добрият брокер трябва да успее да добави стойност към продукта който предлага. Все някак си- като договори специални условия, като предложи след продажбено обслужване, начини има много.

Дори и всичко това да е налице, изборът на потребителя е свободен. „Не ме кефиш” стига за да са потърси решение другаде.

И верният отговор на въпрос 3 е НЕ няма право. И глоби има…

Непознаването на нормативните правила не е основание за тяхното неспазване нали? А колко малко трябва неспазването да стане и скъпо занимание. Нали го видяхме, гражданската  се продаваше и с печени пилета…

Намерихте ли вашия отговор тук? Да, благодаря! :)

Имате друго мнение?

Кажи на Broko

Имате друго мнение? Кажи BROKO