Сравни цените за гражданска отговорностОще не!

16.05.2011: Гражданската на шофьора, не на колата?

Този въпрос винаги е стоял като лайт мотив на всяка дискусия, свързана с гражданската отговорност. И докато потребителските коментари в разни форуми мога да приема за нормални, твърденията на доказани професионалисти не мога да подмина. Наскоро едно от най- полурярните лица на пазара открито се застъпи за промяна на обекта на застраховката.  

Озадачена съм!

Линейната логика на такова твърдение е ясна. Колата сама по себе се не може да предизвика събитие, ако не бъде управлявана. (и за да съм точна, и да може- то не е покрито по автомобилната гражданска отговорност). Ако ще се прави бонус- малус, то той повече от естествено е свързан с шофьора.

По същина обаче застраховката не сработва толкова линейно.  Съображенията са две групи: концептуални и практически

Концептуалните против!

(темата за мен е стара, но за начало ще се повторя) 

Собствеността поражда задължение за отговорност

Пазарната икономика се гради на правото на собственост. А степента в която правата биват опазвани е показател за стадия на развитие на пазара. С други думи: това което е мое, следва да остане мое и в същия вид. Т.е. никой няма право да ми го съсипва. Опазването на правото на собственост създава реципрочно задължение за ненакърняване на правата на другите собственици. Т.е. собствеността поражда отговорност. Преведено: Ако искам моето да си остане мое, по условие съм длъжна да пазя останалите.

И пример:
Имам апартамент и спуканият ми водопровод разваля шпакловката на комшията под мене. За да не настъпвам правото му на собственост би следвало аз като собственик да платя за нанесените от моята тръба вреди.
Ако между временно съм поканила гости в къщи и по време на престоя им у нас се спука тръбата, не съществува механизъм по който аз да вменя отговорността за това на пребиваващите.

Разликата между апартамента и колата е само в това, че едното е движимо. В нищо друго! По начина по който допускам хора да влизат у нас, така разрешавам и кои лица могат да ми карат колата. Във всички случай отговорността за това което може да се служи с участието на мое имущество е моя.  

И за да си проличи ясно иронията, ако пренесем логиката авто гражданската отговорност да се сключва на шофьора, би трябвало отговорността към трети лица от притежанието на апартамента да се предлага за гостите.  

Гражданската отговорност е квази данък

Данък е, защото има същите характеристики като налозите (задължителна, неизбежна и разбира се наложена принудително). Квази, защото се предлага чрез субекти, различни от държавата.  

Данъчна основа са три неща- дохода, потреблението и богатството. Собствеността е част от богатството. Да се приеме задължение за задължително застраховане на водача е аналогично на това да се обложи ресурс. Умението да караш кола е нищо повече от характеристика на човешкия ресурс, подкрепено със сертификат (книжката).  

Да се твърди, че е по- добре да се обложи ресурса, преди да е генерирал стойност няма нужда да се иронизира. То просто е смешно.  

Практическите съображения против!

За разлика от концепцията, практическите пречки са повече.

Гражданска отговорност на водача е световно избегната практика

В развитите икономики (ЕС и САЩ), Русия, ако авто отговорността към трети лица е задължителна, то застраховката се сключва на колата. Гражданска отговорност на водача е част от застрахователната система само в някой области на Австралия. Нещо повече, в доста страни покритието дори не е самостоятелна застраховка, а само минималната клауза по каско.  

Все пак сме част от Европа

И ако досегашните съображения не дават достатъчния мотив, защо гражданската все още се пише на колата, моторните директиви го правят.  

И да се направи, няма да е за- добре

Но нека допуснем, все пак, че гражданската се списва на шофьора.  

От почти три милиона коли базата на застраховката ще се увеличи на над 5 милиона лица със книжки. А това означа с поне 80% повече работа (и разходи) за застрахователите и КАТ да са се организира, администрира и следи процеса.  

И още. Всяка застраховка има неизбежни разходи. Независимо от това колко струва полицата и колко полици се продават, за да стигне до крайния клиент това струва определена сума. Повече застраховки- повече излишна фрикция. На стопански език- чиста загуба.  

Социална несправедливост е също налице.

По- високите разходи ще се понасят от по- бедните. Семейство с една кола и двама правоспособни водачи ще плаща повече за застраховка, отколкото фирма с пет коли и двама шофьори. Тя даже фирмата, собственик на колите дори няма да бъде длъжна да плаща, щото шофьорска книжка няма.  

Изводът до тук: Не знам с какви съображения за пореден път се тиражира желанието гражданската отговорност да се свързва с водача, но аз рационален аргумент (различен от пи ар) за това не виждам.  

Следва продължение....

(бонус- малуса не съм го забравила)

Намерихте ли вашия отговор тук? Да, благодаря! :)

Имате друго мнение?

Кажи на Broko

Имате друго мнение? Кажи BROKO