Сравни цените за гражданска отговорностОще не!

14.11.2013: Гражданската отговорност става с валидност година и ЕДИН ден

Е стана чудо! Представената за обществена консултация промяна в Наредба 24 още стои на страницата на КФН. Ремонтирания подзаконов акт обаче излезе в Държавен вестник с различна версия.

Срокът на гражданската отговорност става година и ЕДИН ден

В печатната версия законодателят създава ал.4 към чл. 3 с който краят на валидността на полицата се определят като датата на която е почнала, но през следващата година. Например полицата в сила от днес 14.11.2013 трябва да изтича на 14.11.2014г. При пояснението на новата ал. 6 към същият член, моментът на изтичане е края на деня, вписан в договора. В примера 24.00 на 14.11.2014г.

С други думи срокът на задължителната застраховка вече е година и един ден. Като в зависимост от това в кой час на началото е почнала, продължителността на добавения ден е между 1минута и цели 24 часа. Ако застраховката се подновява на време- да се чете преди да е изтекла старата, както обикновено правят повечето, валидността на полицата ще бъде 366 и съответно 367 дни при високосна година.

Къде са основанията годината да се мери с един ден в повече?

Аз лично не виждам такива. Ако нещо е ясно и разбираемо от всички, и работи в продължение на години не намирам мотив да се пипа.

Сроковете за каквото и да било са ясни и не се нуждаят от коментар в два случая:

  • Ако са определени с начален и краен момент или
  • Определяеми- по еднозначен начин е описана процедурата с която от определеният момент за начало може да се изчисли моментът на края.

Ясен ли е срока по застраховка гражданска отговорност?

Излишен въпрос е за всеки, който е погледнал чл. 184, ал. 3, т. 4 от Кодекса за застраховане. С него законодателят е задължил застрахователите в договора за застраховка  (каквато и е гражданската отговорност) изрично да посочват „срока на договора, включително началото и края на периода на застрахователното покритие”.

С други думи продължителността на гражданската отговорност се определя с ясен начален и краен момент и това изрично се записва с точност до минута в договора.

Като е премерено, що ни е да го мерим пак?

Мога да допусна обаче откъде дошло. В един коментар обаче по повод същата наредба и определянето на възрастта на МПС-тата, КФН цитира чл. 60 от ГПК.

В негов контекст аз обаче бих отчела още един аспект, виден от думата процесуален. Идеята на законодателят е да гарантира правото на заинтересованата страна да ползва пълното предвидено време за определена фаза от процес (като срок за обжалване или давност например). Това което е пропуснато от разбирането на контекста е началото. Т.е. броенето на продължителността на срока започва от деня, следващ датата на която нещото става известно.

Например днес 14.11.2013 разбирам че имам една година да правя нещо. Срокът на тази година ще изтече на 14.11.2014г., защото времето започва да тече от утре 15.11.2013г. Т.е. този един ден който вече криви продължителността от една година при гражданската отговорност е точно този, който според ГПК е без значение.

Правя груб аналог. Ако си подновявам полицата днес на същата дата догодина ще ми се наложи пак. Не защото валидността е година и един ден, а защото днешния ден (в който сключвам гражданската отговорност) не се брои в срока.

И чисто математически с примерчето от коментара на КФН около чл. 60.  Малката разлика с валидността на полицата и възрастта на МПС-тата е частицата „над”. Ако възрастта е до 3г. включително, то за такава се признава всичко друго различно от над 3. Значи по малко или равно на 3.  И това е така, защото ден 1 от възрастта на колата е денят следващ датата на регистрация, а не самата дата на регистрация.

Е има ли проблем все пак около срока на гражданската отговорност?

Проблем при срока на гражданската отговорност няма. Срокът е определен и нещо не налага той да бъде пояснен с подзаконов нормативен акт и като определяем. Да не говорим и за приоритетното прилагане на законовите и подзаконовите нормативни актове, щото това е работа на друга професия.

Една година си е точно една година по астрономическа мярка. Началото е фиксирано до минути и е повече от ясно къде се предполага да изтече годината.

Съображението в мотивите, че при часирани полици клиентът може да се обърка ако покритието не му изтече в 24.00 не ми е никак аргумент. Часираните полици нямат никакъв асинхрон с разпоредбите на Кодекса. Срокът на полица сключена днес си е точно една традиционна година, както се предполага в чл. 262. Покритието обаче влиза в сила в часовия интервал 00.00 и 24.00 на уречения за начало ден, възможността за което пък дава чл. 187.

Факт е, че часираните полици излизат с къдрави часове при много малка част от застрахователите, но струва ли си да се създава драматична разлика във срока на полицата за абсолютно всички, заради недомислицата в настройката на информационната система на една две компании?! 

Имаме точно три месеца да свикнем с иновациите, но от сега мога да предполагам последствията

Недомислиците винаги раждат измислици

А с тях потребителят на застрахователни услуги ще бъде още по оплетен отколкото до сега.

Ето една примерна измислица.

Законодателят не споменава нищо за началото на полицата. Нищо не пречи да е 23.59 и за да съм по коректна дори 24.00 на дадена дата. На простичък език денят на начало на полицата няма покритие, защото началото на застраховката е в моментът на неговия край. Като ще се заиграваме с формата, винаги има и друг начин.

Между другото това е единствения начин да се удовлетворят и всички вече валидни изисквания. Да видим сега колко ще се оплеска потребителя на застрахователни услуги.

Намерихте ли вашия отговор тук? Да, благодаря! :)

Имате друго мнение?

Кажи на Broko

Имате друго мнение? Кажи BROKO