Сравни цените за гражданска отговорностОще не!

20.07.2015: Как контрола да не изпревари управлението в ЕИСО нещото?

Тази мисъл започва от тук и е по- добре да се изчете първа.

С нея стигнах до там, че всички се оказахме прецакани. Някой по- амбициозни (като двете момчета, едното от които високо)- повече.

Защо всички сме прецакани?

  • Гражданската отговорност е електронен договор по същина, ама няма да го признаваме като такъв.
  • Сключването е само и единствено чрез средство за комуникация от разстояние, ама пак ще си затворим  очите.
  • Брокерът, който все едно е клиента щото действа от негово име, няма избор да ползва друга среда за да сдобие потребителя със задължителна застраховка гражданска отговорност, щото по норматива уредба е забранено. Ама нищо, ще го кара през просото.
  • Ако ония 14 дни са пречката гражданската да остане в интернет, то не точно нет-а е виновен, а ЕИКО нещото (да се свети името му!). Сега как да го оправдаем и това, за да остане възможно хората пак да ни идват в офисите и да не газим поне един закон задължително?

Лесно е. За НЕзанаятчии обаче!

Как контрола да не изпревари управлението в ЕИСО нещото?

Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние създава определени формални трудности при сключването на гражданска отговорност, чрез средство за комуникация от разстояние. Предоставеното право на потребителят да прекрати застрахователен договор в срок от 14 дни след неговото сключване трудно може да бъде упражнено на практика, поради липсата на изрично разписани правила (или забрани) за прекратяване на полица, на други основания, различни от изтичане на срока или неплащане на поредна вноска. Към застрахователните договори обаче се прилагат и общите правила на Закона за задълженията и договорите. Няма изрична разпоредба в Кодекса за застраховане, която да ограничава потребителят на застрахователна услуга да предложи, а застрахователят да приеме  прекратяване на застрахователен договор на друго основание.

Въвеждането на забраната по чл. 332 превръща едно нормативно затруднение в парадокс.  

Възможните решения са три

1.  Махаме това което пречи

Като правото на потребителя да прекрати договор за застраховка гражданска отговорност, сключена от разстояние в срок от 14 дни толкова пречи, що да не го махнем?! Няма потребителска драма около това.

Гражданската отговорност е задължителна застраховка и по същина е квази данък, а не типична потребителска услуга. Негово величество не може да се откаже от изпълнение на задължение, вменено със закон, на основание нарушени потребителски права.

Застраховка гражданска отговорност е хомогенен продукт. Условията при които се предлага са изрично разписани в съвкупност от нормативни актове. Застрахователите нямат свобода да предлагат различни от определените в законодателството клаузи. А задължение на всеки български гражданин е да познава действащото законодателство. При тези изходни условия не съществува хипотеза при които потребителят да може  да бъде ощетен с едностранно определени условия, скрита информация или друг вътрешен недостатък на застраховката. Изборът на доставчик опира до избор на цена и/или предпочитан бранд. И двата критерия са безспорни и предварително известни на потребителя, дори и извън конкретна оферта.

Предложението на новия Кодекс за застраховане дава потвърждение на основателността на тази хипотеза, като премахва единствената възможност за диференциация в застраховката- покритието за трети (незадължителни) страни. Сега покритието за тях се предоставя доброволно и срещу доплащане, като застрахователите имат свободата да избират да предложат покритие за една, повече или всички трети страни.

2. Разписваме кога точно пречи

Въвеждането на ясни правила за всички възможности за прекратяване на сключен застрахователен договор ще разясни ими ли въобще и кога може да има проблем.

Може в проекта на Кодекс изрично да се определят изрични правила за други възможности за прекратяване на сключен застрахователен договор, допустими по Закона за задълженията и договорите. Това ще предостави повече законодателна яснота на потребителя на застрахователна услуга спрямо позоваването на други нормативни правила, не само за задължителната застраховка гражданска отговорност, но и за всички останали застрахователни услуги. И на второ място ще създаде повече увереност в потребителя при упражняване на предоставени му права.

3. Не пипаме нищо, докато не се научим как

Да запазим съществуващата нормативна уредба също не е никак лошо решение. Не е добре, ама какъв е смисъла да става по- зле?

Целта на каквато и да било промяна в нормативната уредба следва да бъде оптимизиране на правилата при които взаимодействат стопанските субекти. Ако това не може да бъде постигнато и потенциалното влошаване на текущата среда, то по добре те да бъдат изоставени. Това лесно може да бъде постигнато с отпадане на чл. 332.

Останалото си е както ви го споделих. Все още е вярно и все още сме в 21век.

Намерихте ли вашия отговор тук? Да, благодаря! :)

Имате друго мнение?

Кажи на Broko

Имате друго мнение? Кажи BROKO