Сравни цените за гражданска отговорностОще не!

21.02.2012: Катастрофичен пул ли- От къв зор

Пак отвориха тая тема напоследък. Сигурно щото пак преживяхме поредната трагедия. И сигурно щото пак някой се опитва да грабне вълната и да понакриви общественото мнение кое е правилно и кое не. Ще пропусна коментара и що за „катастрофичен” риск беше това, защото това е друга тема.

По важното:

Добра идея има в пула, но преди нея има доста "ако". Къде точно е мястото на  държавата в застрахователен бизнес и ако е ясно- дали пък точно от пула да почне.

Не може без икономикс защото всяка разумна идея има верния отговор там. А от него е ясно, че държавата с бизнес не се занимава. Работата и е само да осигурява добрите условия бизнеса да се развива (да създава правилата на играта). И в малкото редки случай в които бизнесът не ще да процъфти (щото продукта/ благото е специфично) да сложи едно рамо на предлагането.

За първото е ясно. Кодекси, закони, наредби има. Каквито и да са, нямат пряка връзка с катастрофичните рискове.

Недостигът на предлагането опира само до публичните блага- такива с неделимо или нежелано делимо потребление. И веднага въпроса? Публично благо ли е защитата на частната собственост от катастрофичен риск? Ами не е! И да подмина това се питам: Има ли недостиг на частното предлагане? Няма. Няма застраховател, който да предлага имуществено застраховане и да отказва покритие на простичките катастрофични рискове. (Тука не броя няколкото инса, които при вида на повечко вода по телевизията поорязаха рисковете от наводнение. Не се прави така. Работата на застрахователят е авансово така да си напише условията и тарифите и да договори такова презастраховане, че една пукната на язовир да не го плаши. Ако не го е направил- кофти за имиджа).

Алтруистичната визия за държавната грижа я изоставихме 89 година. Няма за какво да се хване човек. И на въпроса:

Защо не се купуват имуществени застраховки?

Шаблон е да кажа щото хората нямат пари. И изключително погрешно. Застраховките са евтини. Или за да съм по точна- има и евтини, при това толкова че две кутии цигари стигат (акцизни обаче).

Съществената причина да не се купуват е защото не се продават (да не се бърка с предлагат от застрахователите).

И това е пак по две причини.

Имущественото застраховане е шареничко. Не е като гражданската отговорност- всички на еднакво. Всяка компания има собствени особености на покритието, а някой толкова големи, че дори и аз им се чудя. Само по цената или отстъпката за каско не може да кажеш къде е  по- добре.

... и сложничко. Имуществената застраховка е с далеч по малка медийна слава. При нея дори и квази експерти няма (тия с дългогодишния опит). Да попълниш бланката не стига и това я прави трудно продаваема за мултилевъл структури (голяма част от ритейл пазара). 

Директните продажби (през застраховател) също не са добрата алтернатива за крайния клиент, пак заради шаренията. Негово величество (клиента) ще бъде затруднен да сравни сам повече от две три компании. Не го подценявам, особеностите са доста.

Доброто търговско предложение изисква познания, време и усилия. За да избере моят клиент неговата имуществена полица на мен ми трябват поне 30 мин. за да поразкажа какво точно си купува, кога ще сработи и кога не. За да може той да направи своя информиран избор. Като това е в лесния случай- клиента знае какво иска.

Поне 30 мин работно време срещу 30 тина лв. премия… защо да го правя!? (да не споменавам и администрацията след сключване и постмаркета.) Нерационално е. Няма го икономическия мотив аз да си свърша работата добре.

И за да не бъда разбрана погрешно. Не рентабилността на застраховката е ниска, за да мотивира работещ търговски канал. Подходящия такъв направо липсва. Евтините полици не се продават през канал с висок пределен разход (да се чете офлайн). Защо? Е въпрос на малко време.

Намерихте ли вашия отговор тук? Да, благодаря! :)

Имате друго мнение?

Кажи на Broko

Имате друго мнение? Кажи BROKO