Сравни цените за гражданска отговорностОще не!

12.06.2014: Нека прането на пари през гражданска отговорност на автомобилистите да започне сега

Пишем хронология на идиотията. Новата страница в нея се нарича ИДЕНТИФИКАЦИЯ.

За който не е в течение нормотворецът ни е предвидил да опознаем първо по документи, лицето което сключва застраховка и едва след това да преминаваме към свойствените ни застрахователно посреднически операции, като предоставяна на пред договорна информация, офериране и сключване. За целта всеки брокеруващ е разработил и представил за одобрение в Държавната агенция за национална сигурност възприетия от него пакет мерки.

Логично е, този така тарикатски бизнес- застраховането, както и редица други финансови и нефинансови услуги да са по- осторожни към клиентите си. Особено ако в кратки интервали извършват еднотипни сделки, предпочитат да плащат в брой или разни други такива съмнителни. Нелогичното е защо нещата спират до тук.

Задължителната гражданска отговорност- инструмент за пране на пари?

Е правилата са общи. Каквото за застраховка живот, това и за задължителната гражданска отговорност. Нещо повече интересът към тази постановка на нормата е засилен в последните седмици, което не значи нищо друго освен че е минало някъде някакво писъмце… И в резултат на него вече съм длъжна като ми дойде някой за да си изпълни задълженията по Кодекс, да му искам личната карта (Респективно удостоверение за актуално състояние. Даааа още го искат, щото никой не помни, че Търговският регистър е вече електронен) и да го накарам собственоръчно да ми разпише три имена, ЕГН, номер на лична карта, издател, валидност и т.н. на отделен лист.

Държа да припомня няколко

Брутални реалности на нормата за застраховка гражданската отговорност?

  • Каква застраховка е гражданската отговорност?

Задължителна! Като задължението произтича от собствеността, а не ползването. Има ли валидно регистрирано МПС в пътна полиция- задължението е неизбежно. Същото е при недвижимите имоти и местни данъци. Имаш къща- плащаш, без значение дали живееш в нея или не. Единствената разлика е, че застраховките се администрират от частния сектор. Излиза по евтино и колкото и да се иска на някой обратното е евро неприемливо.

  • Кой има право да сключи застраховка гражданска отговорност?

Всеки, който има застрахователен интерес. И ако при тази дефиниция кръга на лицата е тесничък, то ще добавя и либералното тълкуване на Кодекса за застраховане, с което застрахователния интерес може да бъде установяван и към датата на събитието. Значи който и да сключи полицата, дали е нарушение или не ще се преценява едва когато някой има претенция. Е кой би казал  "не" тогава?! Особено ако се окаже, че има само една валидна полица.

  • Кой има право да посредничи при сключването на застраховката?

Ами всеки, с лиценз. За разлика от много други доброволни застраховки при гражданска отговорност не е необходимо потребителят на застрахователна услуга изрично да възлага някому.

От дадените ми от Кодекса за застраховане и други свързани с него нормативни актове, аз мога да си сключвам гражданска колкото си искам за всеки който ми поиска.

Ще добавя и няколко незастрахователни съображения.

Как се перат пари през задължителната застраховка?

Целта на прането на пари е определен доход да бъде осветлен. Т.е. за него да се появи приемлив за данъчни и други заинтересовани лица, генезис. С други думи трябва произхода на едни пари да бъде оправдан. 

Има ли мотив потребителят да пере пари през гражданска отговорност?

Разходът за премия е невъзвръщаем. С изтичане на срока на полицата, застрахователят не дължи връщане на каквато и да е част от нея. От тук таксата за перача излиза, че е твърдо 100%.

Разходът за премия в повечето случай и малка сума. 150-200лв физически лица. Мисля си че, никой няма проблем да „осветли“ такова количество пари. А и колко потребителя на застрахователни услуги ще трябва да се мотивират за да оправдае по- голямо число.

Има ли мотив брокерът да пере пари през гражданска отговорност?

И да има, няма начин без участие на застраховател. Защото е само приносител. Взима парите от клиента и ги дава на застрахователя. Като няма начин да мушне или дръпне нещо за себе си на своя глава в този процес.

Има ли мотив застрахователя?

Мотивът е без значение, по важното е, че има възможност. Събира едни пари за уж задължителни полици и ги влага съвсем легално в някаква предпочитани инвестиция. Е вярно, че има изисквания това и надзор, но може. Или пък добрал се до данни за незастраховани МПС-та ги застрахова за своя сметка и оправдава едни приходи.

Неудобното в двата случая е че има централизиран и електронен регистър в Гаранционния фонд. Достъп до него имат и пазителите на националната сигурност. Във всеки момент може да бъде проверено колко превозни средства са незастраховани и колко имат повече от една полица. И ако има някакви драматични колебания в наблюденията, източникът им ще лъсне веднага. 

Вместо да се помисли обаче, да се поразрови из нета, щото по сериозни проблеми от това има на много места, се раждат поредните изисквания.

Потребитело- брокерско изживяване при сключване на гражданска отговорност

Нека го изживеем заедно.

Аз- без книжка искам да купя полица на колата на баща ми която обичайно се кара от мъжа ми. Имам намерения да почивам в Гърция и настоявам за зелена карта.

За да са нещата какво трябва ми е неизбежно да нося мойта лична карта, големия талон на колата (в малкия я няма кубатурата) и шофьорската книжка на мъжа ми (заради датата). Няма да го правя по гадно и с бележка от Пътна полиция за липса на ПТП срещу преференцията само на едни застраховател.

На мястото попълвам бланката за да се идентифициран, а брокерът сравнява верността на посочените данни с тези от личната карта. 1 лист А4 и писане на ръка.

Брокерът се старае да ми намери най- изгодната цена и почва да ме разпитва за всичко, което застраховател е сетил да дава преференция по тарифа. Ако избера една компания ще ми извади допълнителен лист за попълване къде се е движела колата пред предходната година с още бая полета. Имам проблем с това, пък и не си нося отличието от Пътна полиция и се отказвам. Избирам друг който дава добрата цена за държавен служител. Нека обичайния водач е такъв.

Издават ми полица. 2 листа А4.

Пускат ми квитанция- 1-2 А4 листа според застрахователя.

Попълват ми на ръка контролния талон и брокерът се упражнява в правенето на дупки и разпределението на частите на стикера.

За един от застрахователите се налага да ми принтират и двустранен констативен протокол, защото тази точно компания  пести от разходите си за химизираната бланка и го прехвърля към брокера. – 2 листа А4 + 1 ако се сетят и за доклада до застрахователя.

Принтват ми зелената карта. Брокерът почва да драска трети страни. Прави надлежно копие на сертификата, защото иначе няма да му повярва застрахователя, че е задраскал каквото трябва. 3 листа А4.

Еййй дали са ми отстъпка, че мъжът ми е държавен служител. Трябва да дойде да го декларира лично на гърба на полицата. Сега отначало ли да почваме с друг застраховате, да идва мъжа ми да пише или да му декларирам аз данните. Не му нося служебната карта. Разпитвам за квото трябва по телефона и пиша на ръка пак.

Тиктака ли времето?! Колко е според вас?! Около 15-20 минути най- малко. А и колко хартия отиде. Срещу това стараещият се брокер взима едни средно 20 лв. и то ако реша да платя еднократно. Ако е на вноски ще се наложи да работи с формат А4 за още квитанции и дупки на нови стикери.

И до тук през цялото време не съм получила каквато и да е консултация за продукта, който избирам. Дали срещу това което ще му остане от възнаграждението след разхода за хартия ще е склонен да ми сложи насреща грамотен служител да ме информира. А дали пък през следващата една година ще мога да се обадя с въпрос и да разчитам на адекватна реакция?! Съмнявам се. Не е и нужно. Всеки потребител може да си го тества сам.

Над 99% от потребителите няма достатъчната представа какво да правят с полицата. Дори не разбират защо я купуват. Ако се наложи да тестват покритието с цялата си неграмотност разбират, че „застрахователите не плащат“. А тъпата истина е, че потребителят просто няма надеждната информация как да поиска правилно каквото му трябва. Че то затова има посредници. Те са от страната на потребителя. Но.. всяка услуга струва някакви пари. Е биха стигнали, но ако не бяха отишли за листове А4.

И не толко видния проблем.

Електронния бизнес отива на майната си

Няма да ви отегчавам със статистика. Изводът от нея е „Бялата част от Европа купува застраховките си през интернет“. Не, ние не вървим натам. Тичаме с бясна скорост в обратната посока. Защото лобисти и немислещи определят посоката и темповете. И затова няма да има високи платени обезщетения, няма да има ниски цени, няма да има достатъчно информация как да потребителят да ползва правата си от наложени му задължения.

Ама на кой му пука?!

Намерихте ли вашия отговор тук? Да, благодаря! :)

Имате друго мнение?

Кажи на Broko

Имате друго мнение? Кажи BROKO