Сравни цените за гражданска отговорностОще не!

24.08.2011: Те ти булка бонус- малус!

Страшно нещо са медиите. Дай им тема само и става истина. Гражданската отговорност скача с 15%! КФН вдигна лимитите по задължителната застраховка. Шум, суета и трафик!

Градивната скала на нарастване на отговорността на застрахователя си седи в кодекса от едно поне пет години. Кой се сети сега да го чете новинарски!? И още по- лошото- да прави „профи” коментари за неизбежните ефекти върху тарифата. Но... какъвто пазара, такива и вестите. Интересното е другаде. Програмата на КФН предвижда промени в Наредба 42 ноември. С нея следва да се постулира нашата версия за тарифиране според заслугите.

Това е вече новина!

Нямам и грам представа какво точно ще се случи. Няколкото ми инсайдер дружки по компаниите също, така, че.. се отдавам на спекулации. Но, преди предположенията- малко опознавателни детайли:

Как се определя цената на застраховката?

Застраховането е точна наука, колкото и невероятно да звучи това за вероятностни процеси. И причината е, че дори при случайните събития, каквото е конкретното проявление на риска, съществува логика.

Единственото условие, тя да бъде видяна, са големите числа. По техния закон при достатъчно голям на брой наблюдения случайността се превръща в закономерност. А тя от своя страна може да бъде количествено измерена. И така… се ражда премията. Цената на случайния за мен риск, за застрахователя е нищо повече от една украсена (с разходи) средна стойност на претенция (щета) за извадка. Разбира се има и уловка, защото в застраховането нищо не е толкова просто, колкото изглежда. Оценката на средната величина на щетата е толкова по- близка до вероятната фактическа, колкото по- хомогенна и пълна е съвкупността на наблюденията.

Гражданската отговорност е същински рай за актюера (магьосника на средните величини), поради многото свидетелства за проявлението на риска (за разлика от други случайности, като земетресението например, при които само математика не стига). При нея прецизността в оценката зависи основно от това доколко съпоставими са наблюденията. И понеже в реалния живот нищо не е достатъчно еднакво, масата бива изкуствено разделяна в под групи, които да показват известни прилики. Вида и броя на критериите които правят съвкупността хомогенна варира значително между отделните компании. Но обикновено характеристиката на превозното средство (вид и кубатура или мощност), предназначението (лични нужди или търговски цели) и наличие или липса на свръх риск (МПС-то се използва за спортни състезания) са сред минималните условия. Практиката познава и крайности. При други застрахователи хомогенността се определя и от допълнителни критерии, като цвят, годишен пробег или евро- неудобните пол или семейно положение. Оптимума е някъде по средата. Защото прецизността е за сметка на себестойността и достоверността. Колкото повече критерии (по тясно дефинирана група от извадката), толкова по- скъп процес на оценка и толкова по- малко наблюдения в групата.

Независимо от вида и броя, всички тези критерии дефинират предварителните условия къде точно ще попадна по тарифата. Те са обективни и не зависят от специфичните ми характеристики. Аз само приличам на определена група (например на 36 съм и карам от 10 години кола 1,8). При такава априори оценка няма никакво значение как точно я карам и доколко съм опознавала ЗДвП през КАТ. Така работи сега нашия пазар. И да се искат да ме утежняват за лош риск (щото имам ПТП-та), няма обективен критерии (налични данни) по които да го направят. Просто отивам при друг застраховател, който все още не ме познава.

Какво е бонус- малус?

Възможно е обаче, застрахователят (ако някак си ме познава в числа) да отчете и личния ми принос за статистиката на КАТ. Т.е. цената на полицата ми да зависи и от допълнителни критерии характеризиращи поведението ми на пътя. Базовата премия, цената за хомогенната (тарифна) група в която попадам по „родови” белези може да бъде допълнително прецизирана, по- фино настроена, към личната ми история. Такива „неродови” корекции, последващи (posteriori) ефекти върху базовото ми число са същината на бонус- малуса.

Между другото няма никакво значение как ще го наричаме. Бонус- малус е само популярния пазарен шаблон за тарифиране според опита (experience- rating) или заслугите (merit- rating).

Как се прави бонус- малус система?

Бонус- малус система е съвкупността от правилата по които се определят заслугите за определена модификация на базовата „родова” премия. Три са важните условия, които я определят:

  • Скала

Скалата е една таблица, която определя количествено възможните (спрямо личната ми история) за модификация на базовата тарифа. Обикновено опира до няколко (според избраната сложност между 16 и 200) реда (класове) с количествена мярка на плюсовете и минусите.

Пример: Първи клас- на базова премия (200лв), втори клас (190лв) и т.н.

  • Преход

Прехода описва начина за преминаване между отделните класове. Т.е. как се придобива правото на бонус и как се наказват лошите.

Например: 1 година без ПТП ми дава опция за клас +1, едно ПТП ме връща два класа нагоре, при 4 ПТП-та няма никакво значение, защото твърдо съм на максимална тарифа и т.н.

  • Вход

Входа предопределя допускането от къде ще почна да се движа по скалата. Зависи от избрани априори характеристики. Например с личната ми кола влизам от клас 5, със служебната от 3.

Въвеждането на бонус- малус система е тежка регулативна мярка, с дългосрочен и общо пазарен ефект. Перспективите за много аспекти заслужават да бъдат коментирани. Дали да бъде задължителна въобще или опция по избор на застрахователя? Ако ще се налага, в коя си част и как точно да бъде неизбежна? Какви свободи ще останат за застрахователя по отношение на тарифата? Защото все пак целта на такава система е да предопредели оптимум, а не да ограничи конкуренцията.

Дълго и сложно!

Намерихте ли вашия отговор тук? Да, благодаря! :)

Имате друго мнение?

Кажи на Broko

Имате друго мнение? Кажи BROKO