Сравни цените за гражданска отговорностОще не!

14.01.2014: В полза на информирания потребител на застрахователни услуги

Ходя с метрото на работа… и като при всеки друг обект с досег до цивилизацията в него ме уведомяват, че съм застрахована. Почти между всеки две врати има лепенка озаглавена „Сертификат за застраховане”. От нея не ми става ясно защо са  я сложили?! За реклама на застрахователя или за информация на негово величество потребителя.

Какво ме интересува мен като потребител?

Ами честно казано нищо. Защото, като задължена да познавам действащото законодателство знам, че всеки превозвач е длъжен да поддържа валидна застраховка злополука. Нещо повече, ако не си направи труда да го направи съм спокойна, защото също знам, че 15ст. за всяко застраховано място се отделят в Гаранционния фонд и дори и превозвача да е пропуснал да се застрахова, ще има кой да ми плати.

Това което не знам е къде точно, ако я има въобще, е полицата. Не, че ми е проблем защото при събитие ще разбера, все пак това е първото което ще документира пътна полиция, но не е лошо и в аванс. За тази цел логото и срока вършат перфектна работа.

Тонът на текста обаче ме убеждава, че лепенката е сложена по- скоро с цел информация на потребителя, защото започва с „Вашият превозвач … има сключена застраховка”.

Нека допусна сега, че не съм виждала Кодекса за застраховане.

Какво го интересува потребителя на застрахователни услуги?

Едно единствено нещо- кога ще му платят. А за това му трябва селекция на ситуациите, водещи до вреди и начинът по който може да изиска да му се плати обезщетение. С други думи важни са му покритите рискове и начина на уреждане на претенции.

Какво ми казват за покритите рискове?

И тук услужливият превозвач, ме препраща към визията (бих казала дефиниция, но да не издребнявам) на Кодекса за застраховане и Наредба 24, като оставя загадката, че може и нещо друго да има в договора за моя защита, но без да изпада в детайли. Цитирам:

"По застраховката се покриват задължителните рискове, визирани в кодекса за застраховане и Наредба 24 за задължителното застраховане, в следствие настъпила злополука с пътник в обществения транспорт, както и други рискове, посочени в застрахователния договор."

Не би могло да бъде казано по- добре! Хем приемат, че имам нужда от информация, хем допускат, че нормативната уредба по застраховане ми е сред предпочитаните четива. На бас, че 95% от пътуващите в метрото нямат представа какво е риск въобще и какви такива могат да произтекат от злополука. Да не говорим и за невъзможността негово величество да прецени доколко инфаркта в метрото е злополука или не?!

Какво ми казват за начина по който мога да предявя претенция?

Простичко е. Да взема от превозвача акт за злополуката и чакам инструкции от него. Цитирам:

"В случай на застрахователно събитие, моля обърнете се към превозвача за получаване на Акт за злополука и по- нататъшни указания.”

Като изключим, че вече не правя разлика кой точно ми говори тук превозвача или застрахователя, не разбирам:

Застрахователните събития не са ли работа на застрахователя?!

Защото уклона към превозвача, ми изглежда подреждащ. На какво основание превозвачът ще ми оказва какво да правя при щета, като за това има нормативна уредба и... застраховател.

Правото за предявяването на претенция зависи ли от Акт за злополука?!

Щото за мен правото произтича от наличието на вреда. А нейното разбиране като такава е моя преценка. Все пак мога да преценя, че левият ми крак е нормално да не е трайно закачен за тялото и да не приема последствието от злополуката като увреждане.

И още. Документирането на събитието (каквато цел има акта) може да бъде изискано само за удостоверяване на факти, но не и да бъде основа на правото ми да получа обезщетение. Претенцията към застрахователя е моето изявление  с което описвам какво ми се е случило- прости причинно следствени връзки, с които застрахователя да прецени има ли основание да плати или не. Като в случая той няма право да откаже да приеме каквото и да е мое съчинение върху бял лист, ако такова му бъде предявено като претенция.

Всякакви други документи служат само за доказателство на изписаните от мен твърдения върху заявлението. И в никакъв случай не са началото или правното основание да мога да претендирам. Та дори  и повече, ако искам нещо да ми бъде платено по която и да е полица, задължение на застрахователя  е да ме информира какво точно очаква да види в подкрепа на твърденията ми в заявлението. И по- важното- едва след като такова вече е получено (нали така почнах- правото да изисквам плащане не е задължение, а опция за избор).

Ще си направя труда и да поискам допълнителната информация в някой от офисите на застрахователя, защото рисковете точно в този транспорт са доста повече от стандартната злополука. Знае ли човек, може и да са помислили за някое терористично покритие и да не са споменали…. А ми е важно при толкова репортажи по телевизията.

Та в резюме.

Лепенката между всеки две врати  не е нито сертификат за застраховане (защото му липсва удачния формален език), нито е информация за потребителя (защото съвкупността от думи върши работа само за добре информираните). Дори за някаква маркетингова цел не става. Що за търговски подход на застраховател е да препраща потенциалните си клиентите към застрахования?! 

Тъжно объркано и недовършено… като всичко друго, свързано със застраховане при нас.

Намерихте ли вашия отговор тук? Да, благодаря! :)

Имате друго мнение?

Кажи на Broko

Имате друго мнение? Кажи BROKO